Онзи ден носът ми ме поведе по емигрантската следа, на която лъхаха анонсите на Червената къща. Честно казано очакванията ми стигаха поне до Стейтъм Айлънд, тъй че можете да си представите объркването ми от постната възвръщаемост. Всъщност не можете, ако не сте били на изложбата, но да кажем, че си го представяте.
Фотографиите бяха вдъхновяващи като студентска курсова, прекопирана от уикипедията на съвременната фотография. Flashbacks от броеве на Vice започнаха да ме замерят по главата във вдървен опит за изчистеност на образа и непринуденост. Непринудено скучни - е максимума от непринуденост, който мога да им дам. Single Bulgarian Men in New York!- като трейлър на нов блокбъстър и анонса на изложбата предлагаше значително повече емоции от the real thing. А има толкова много, което би могло да се (по)каже.
Най-оригиналното нещо беше заглавието...Що за мечок би нарекъл "Номади" изложба със снимки на хора, затворени в своите апартаменти? Ясно е, че става дума за кредото им, но вкарайте динамика и в снимките, моля. Как интериорът на нечия кухня предава усещане за ненаситен откривателски дух? За човек с идентичност в преход? Да не говорим за представата на любимата ми урбанистка за знойни голи свободни мъже - тя пък беше толкова далече от номада който яде доматено пюре от буркан, за да си го представя като лютеница, колкото е далеч Люлин от Бронкс. Единственото номадско и свежо беше urban hamlet версията на младежа по-долу.
А хубавото в цялото нещо е, че както винаги Червената къща те кара да вярваш. Че това, което сам снимаш е по-мечешко от доста неща с етикет "от изложба".
Хихи.
Хихи.
