(R)evaluation

Стойността на дадено нещо за нас е винаги относителна. Така както едно лате е твърде скъпо, ако заплатата ни покрива само основните разходи, и съвсем normally priced, ако имаш достатъчно банкноти в портфейла.

Ако можем да си позволим и лате и нещо друго, а дадем парите си само за латето, значи че въпреки че имаме възможна алтернатива, в момента искаме точно и само това. Простичко предпочитание, преведено в банкноти.

Малко по-украсени, но не много различни са нещата и с хората. Ако можеш да си позволиш да бъдеш с повече хора, би ли избрал само един? Защото наистина, истински, много го харесваш. И въпреки че можеш, просто не искаш друго. Или взимаш това, което можеш да си позволиш за момента, докато състоянието ти се позакрепи и можеш да посегнеш и към други? Понякога дори не е нужно да са по-скъпи. Просто да можеш и да ги искаш достатъчно.
 

Истинската любов обаче се проявява, когато дори изкушени от охолство и други възможности, пак искаме същото нещо. Лесно е да се върнеш при някого, ако евтиното забавление не сработи. Но ще ти липсва ли той, при благоприятни други условия? Ако си нещастен, ще се сетиш винаги какво хубаво си имал преди това. Но ако си ок-  ще ти липсва ли изгубеното?

Истинската любов е отговорът на въпроса: ако нищо не би ти попречило, кой е човекът, с когото би бил най-щастлив?

Trust

When you establish the trust, you are the grantor, and the people or institutions you name to receive the trust assets at some point in the future are known as beneficiaries. You also designate a trustee or trustees, whose job is to manage the assets in the trust and distribute them according to the instructions you provide in the trust document.

Както се вижда - голямо нещо е. Тръст. Голямо доверие и голяма печалба би трябвало да пада. И обратно - големи загуби. Интересно е, че хората сериозно се замислят за загубите, които могат да (си) причинят в материален план, но някак си с лека ръка махат на другите- по-трудно измеримите.

Call me old fashioned, но дори в dog eat dog света на големите финанси, единственият шанс да оцелееш дълго и да правиш нещо смислено е да бъдеш последователен. Trust worthy. И да генерираш това, което си обещал. Вярвам дълбоко в това. И ме е срам, че дори си позволих да се замисля дали това не е глупав идеализъм. We are what we believe in. Всичко друго е вятър работа. Защото ако не е това, в което истински вярваме, значи нямаме истинска нужда от него.

А аз ужасно много искам да вярвам.

Mergers and Acquisitions

"Being in a relationship basically means you've made a merger; 

you've not only joined assets but inherited the other's problems as well"

High value builds over time, there are no ready made solutions. But before the payoff, there's a lot of investment :) Smart bears know the value of giving.

Mish Nash

"Nash equilibrium :

A solution concept of a game involving two or more players, in which each player is assumed to

know the equilibrium strategies of the other players, and no player has anything to gain by

changing only his own strategy unilaterally. If each player has chosen a strategy and no player

can benefit by changing his or her strategy while the other players keep theirs unchanged,

then the current set of strategy choices and the corresponding payoffs constitute
a Nash equilibrium " 

Както си спинках и си мислех ми се стори, че май и човешките взаимоотношения са като еквилибриума на Наш. Всеки взима най-добрите решения за себе си, но ако иска да играе печеливша игра с някого, трябва това най-добро решение да мине през ситото и на най-доброто решение за другия. Иначе не е истнска игра, а само двама играчи в едно и също пространство със своите си правила и цели. 

 За да има еквилибриум, не може да има неравенство във взимането на тези решения. Ако една мишка не е намерила за важно да пропътува час и половина разстояние, защо друга да прелети половината свят и къде ще е равновесието и равнопоставеността в това отношение? It's all give and take, но когато някой вместо да се бори за прошка пак ти обяснява колко ненужно навътре приемаш нещата...Някак си ти просветва, че отдавна, много отдавна еквилибриум няма. Хората са различни. Не е нужно да разбират напълно чужди на техните ценности. Но ако ще са тандем е абсолютно задължително да ги зачитат и уважават. Безусловно, самоинициативно и без това да има нужда от обясняване.


Искам да се будя с усмивка и нетърпение да видя някого. Искам като съм слаба, той да бъде силен до мен, каквито са мъжете, на които можеш да разчиташ и да се чувствам сигурна и защитена, а не захвърлена на боксов ринг с хладнокръвен треньор. Не искам да съм US marine corps, a просто момиче, което пазят и обичат.

Искам да се повдигам на пръсти и да ми се завива свят от нежността на споделена целувка. Искам взаимност. Искам равновесие. And I think it's time to leave behind everything that doesn't contribute to it.

realocation of resources and goods of free will

Въпреки че тогава още не съм я познавал,  знам че навремето Мишката  е  пишела за много и най-различни неща. А сега като попрочитам тайничко (разбира се като не спинкам и не ловя риба) маймай отдавна мишето съзнание е пренасочило повечето си  ресурси основно в невъзобновяеми източници на енергия като емоции и прекалено-много-мислене-за-нещата.

Healthy mice act and think only when there's a real problem (in the intellectual, not only day-to-day sense) to be resolved. А тя е такъв миши think tank, когато не занимава съзнанието си с причудливи размисли и страсти, че й предложих една мъничка сделка! Понеже няма кой знае какво диверсифициране в това да пишеш на 3 места за едно и също нещо, отшега нататък тя ще има спирит и inspiration само за щриктли бизнис и тематични неща, а мишешките и по-ориентирани към гушки неща ще минават ТУК, след моя bear approval. Тя вече написа пост за прекрасната емоция, с която затвори една много restless и painful глава в историята. Време е за нови глави- to be written in the making. Другото са малки мечи неща, за които аз вече ще казвам, докато тя пише за реклама, изкуство, кино и каквото желае. И първото от тях е...

Хихи!

Gift economy*

 *In a commodity (or exchange) economy, status is accorded to those who have the most. In a gift economy, status is accorded to those who give the most to others.

Antelope meat called for a gift economy because it was perishable and there was too much for any one person to eat. Information also loses value over time and has the capacity to satisfy more than one. In many cases information gains rather than loses value through sharing. While the exchange economy may have been appropriate for the industrial age, the gift economy is coming back as we enter the information age (Gifford Pinchot)

Ta... днес Мишката отдели поредното следработно време (remember- time is money!) да помогне с измислянето и правенето на специална опаковка, защото се оказа че Шъни има хиляда неща за подарък. А вече и свой signature snowboard gift box.. И се почувства за пореден път адски яко от това, че:
1. впряга цялото си въображение и внимание в нещо креативно
2. че това адски много ще зарадва някого и ще го накара да се чувства специален.

И колкото и да й беше хубаво се замисли, че всъщност... почти никой не е правил същото за нея. Да седне. Да измисли нещо специално. Нещо лично. Нещо само за нея. Броят се на пръсти: монополито с Тил Линдеман и Азия Ардженто от приятели & Co. Koлажа с casa di Barbie моменти от Агата и другите съквартиранти. А Лукас дори й подари специален тефтер да записва мислите си, както някога един много добър приятел се раздели със своето копие на Боен клуб, т.е с най-любимата си книга. И тези малки и далеч нескъпи (материално) неща още тежат до долу на везната на запомнените подаръци. Защото от личен опит знам, че са много по-трудни от купуване на нещо. За тях трябва истински да помислиш какво можеш да направиш за другия. Да инвестираш в усилие, не в парична транзакция. Или да подариш нещо, което е ценно за самия теб, превеждайки трансфера в посланието, че получателят е по-важен за теб дори от possessions with meaning....

На мишката й стана малко тъжно, когато осъзна, че освен приятели други важни хора в живота й така и не са правили това с голямото изключение на най-голямото мече на света. Не че правим хубави неща за другите, за да получим нещо в замяна. Но когато осъзнаем, че те дори не са се сещали да направят нещо подобно за нас... чувството е малко немечешко. Все пак казах на мишката, че  който истински я обича все някой ден ще направи същото и за нея.  А дотогава благодарността на хората е най-големият asset в мишата икономика.

Хихи.

Номади пред обектива

Ще ше опитам да говоля и пиша малко по-човешки, жатова на мечешки оштавям шамо най-штраничните коментари. Та така...

Онзи ден носът ми ме поведе по емигрантската следа, на която лъхаха анонсите на Червената къща. Честно казано очакванията ми стигаха поне до Стейтъм Айлънд, тъй че можете да си представите объркването ми от постната възвръщаемост. Всъщност не можете, ако не сте били на изложбата, но да кажем, че си го представяте.

Фотографиите бяха вдъхновяващи като студентска курсова, прекопирана от уикипедията на съвременната фотография. Flashbacks от броеве на Vice започнаха да ме замерят по главата във вдървен опит за изчистеност на образа и непринуденост. Непринудено скучни -  е максимума от непринуденост, който мога да им дам. Single Bulgarian Men in New York!- като трейлър на нов блокбъстър и анонса на изложбата предлагаше значително повече емоции от the  real thing. А има толкова много, което би могло да се (по)каже.

Най-оригиналното нещо беше заглавието...Що за мечок би нарекъл "Номади" изложба със снимки на хора, затворени в своите апартаменти? Ясно е, че става дума за кредото им, но вкарайте динамика и в снимките, моля. Как интериорът на нечия кухня предава усещане за ненаситен откривателски дух? За човек с идентичност в преход? Да не говорим за представата на любимата ми урбанистка за знойни голи свободни мъже - тя пък беше толкова далече от номада който яде доматено пюре от буркан, за да си го представя като лютеница, колкото е далеч Люлин от Бронкс. Единственото номадско и свежо беше urban hamlet версията на младежа по-долу.

А хубавото в цялото нещо е, че както винаги Червената къща те кара да вярваш. Че това, което сам снимаш е по-мечешко от доста неща с етикет "от изложба".

Хихи.

В лапичка с времето

Вшички жапочнаха да пишат. Кой като човек, кой като мечка в жимен шън, която никога не е хващала куавиатура. И ши кажах: "Мечо! Жащо и ти да не пишеш!?". Обичаш да прокарваш лапички по улиците, да дължиш фотоапарати, макар и да ша по-големи от теб. И да четеш обичаш, ма повечко да ши пошпиваш..."

Тогава ши кажах, че е странно да говоря на шебе ши, жа шебе ши. И реших просто малко да ви попиша. А пошле да хапна и боровинково шладко. Ма първо малко ще ши пошпя...

хихи.