realocation of resources and goods of free will

Въпреки че тогава още не съм я познавал,  знам че навремето Мишката  е  пишела за много и най-различни неща. А сега като попрочитам тайничко (разбира се като не спинкам и не ловя риба) маймай отдавна мишето съзнание е пренасочило повечето си  ресурси основно в невъзобновяеми източници на енергия като емоции и прекалено-много-мислене-за-нещата.

Healthy mice act and think only when there's a real problem (in the intellectual, not only day-to-day sense) to be resolved. А тя е такъв миши think tank, когато не занимава съзнанието си с причудливи размисли и страсти, че й предложих една мъничка сделка! Понеже няма кой знае какво диверсифициране в това да пишеш на 3 места за едно и също нещо, отшега нататък тя ще има спирит и inspiration само за щриктли бизнис и тематични неща, а мишешките и по-ориентирани към гушки неща ще минават ТУК, след моя bear approval. Тя вече написа пост за прекрасната емоция, с която затвори една много restless и painful глава в историята. Време е за нови глави- to be written in the making. Другото са малки мечи неща, за които аз вече ще казвам, докато тя пише за реклама, изкуство, кино и каквото желае. И първото от тях е...

Хихи!

Gift economy*

 *In a commodity (or exchange) economy, status is accorded to those who have the most. In a gift economy, status is accorded to those who give the most to others.

Antelope meat called for a gift economy because it was perishable and there was too much for any one person to eat. Information also loses value over time and has the capacity to satisfy more than one. In many cases information gains rather than loses value through sharing. While the exchange economy may have been appropriate for the industrial age, the gift economy is coming back as we enter the information age (Gifford Pinchot)

Ta... днес Мишката отдели поредното следработно време (remember- time is money!) да помогне с измислянето и правенето на специална опаковка, защото се оказа че Шъни има хиляда неща за подарък. А вече и свой signature snowboard gift box.. И се почувства за пореден път адски яко от това, че:
1. впряга цялото си въображение и внимание в нещо креативно
2. че това адски много ще зарадва някого и ще го накара да се чувства специален.

И колкото и да й беше хубаво се замисли, че всъщност... почти никой не е правил същото за нея. Да седне. Да измисли нещо специално. Нещо лично. Нещо само за нея. Броят се на пръсти: монополито с Тил Линдеман и Азия Ардженто от приятели & Co. Koлажа с casa di Barbie моменти от Агата и другите съквартиранти. А Лукас дори й подари специален тефтер да записва мислите си, както някога един много добър приятел се раздели със своето копие на Боен клуб, т.е с най-любимата си книга. И тези малки и далеч нескъпи (материално) неща още тежат до долу на везната на запомнените подаръци. Защото от личен опит знам, че са много по-трудни от купуване на нещо. За тях трябва истински да помислиш какво можеш да направиш за другия. Да инвестираш в усилие, не в парична транзакция. Или да подариш нещо, което е ценно за самия теб, превеждайки трансфера в посланието, че получателят е по-важен за теб дори от possessions with meaning....

На мишката й стана малко тъжно, когато осъзна, че освен приятели други важни хора в живота й така и не са правили това с голямото изключение на най-голямото мече на света. Не че правим хубави неща за другите, за да получим нещо в замяна. Но когато осъзнаем, че те дори не са се сещали да направят нещо подобно за нас... чувството е малко немечешко. Все пак казах на мишката, че  който истински я обича все някой ден ще направи същото и за нея.  А дотогава благодарността на хората е най-големият asset в мишата икономика.

Хихи.